„Под игото” - Иван Вазов /„Представлението” - сбит преразказ/
„Под игото” - Иван Вазов /„Представлението” - сбит преразказ/
• в началото човекът и природата са в хармония – в края природата се превръща в убиец на човека;
Овощар: На всички етажи има порочни практики в земеделието
Тъмнееха гъсти ресници, мъртвешки склопени. Из полуоткрити уста бе потекла струйка алена кръв и обагрила бялата й гушка. Едната й ръка още държеше острия сърп, другата грижливо стискаше ръкойка класове.
Полето се превръща в място, където се разменят знаци, където се потвърждава любовта. Разведряването и оживлението у героите се разкрива чрез олицетворение на душевните им пориви: „Над полето, сякаш с кръст в ръка, прехвръкна надеждата, по нея радостта.“
Днес цялата дейност се извършва от машини, наречени комбайни. Те извършват едновременно жънене и вършеене и почистване на зърното.
Чу го Пенка отдалече и му прати закачлива и обична песен.
• Мотива за упованието в Бога откриваме в „молитвените думи“
— Бате, не мож позна Пенкиния глас! И прижуреното й пълно личице, младо и свежо, светне от усмивка.
Одухотвореният образ на песента, изобилието от поетични епитети и градацията на глаголите, възпроизвеждащи фолклорния ритуал като израз на споделената любов, затвърждават представата за извисения образ на девойката. Описанието на песента изразява движенията на духа и наред с това дискретно предвещава приближаващото се нещастие.
Платформата може лесно да се завърта около оста на окачване към жътварката и в неработно състояние при транспорт се изправя вертикално, с което машината е компактна и удобна за транспортиране.
В описанието са степенувани усилията на човека - физически и душевни, които той полага в името на хляба. Изразът „душата без сили остава“
Изправя се старата му майка, усмихва му се с любов ???? и като зажъна, рече:
Comments on “Животният факт, който никой не включва”